​

Европейска правна взаимопомощe 

​

Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, подписана в Страсбург на 20 април 1959 г. в рамките на Съвета на Европа, предвижда договарящите се държави да си предоставят възможно най-широка правна помощ по наказателноправни въпроси, за да разследват и съдят престъпления при оптимални условия. Съгласно член 26 от Конвенцията Франция и Швейцария прибягнаха до двустранно споразумение.    

​

Текстът, който е в сила в 32 държави, засяга преди всичко съдебните поръчки, които са най-разпространеното средство за правна взаимопомощ. Те се дефинират като „мисиите, които орган, отговарящ за функциите на обучение, дава на друг орган за извършване на определени информационни действия, които той не иска или не може да изпълни сам“. По този начин конвенцията уточнява (чл. 3), че замолената държава се задължава „да изпълни във формите, предвидени от нейното законодателство, съдебните поръчки, свързани с наказателно дело, които ще бъдат адресирани до нея от съдебните органи на молителя и чиито Целта е да се извършат действия по разследване или да се съобщят доказателства, файлове или документи". 

​

Въпреки това, член 5 от Конвенцията упълномощава всяка договаряща държава да си запази правото да подчинява на определени условия изпълнението на заповеди за целите на претърсване или изземване на предмети. 

Съдържанието на споразумението обхваща и други форми на взаимопомощ: 

- доставка на правни документи - по-специално извлечения от регистри за съдимост в контекста на наказателно дело; 

- предоставяне на процесуални документи или съдебни решения или взаимна помощ относно явяването на свидетели, експерти и обвиняеми; 

- денонсиране за целите на наказателното преследване, въведено с член 21 от Конвенцията, който позволява на държава да поиска от друга договаряща държава да започне производство срещу лице, което след като е извършило престъпление в молещата държава, след това би намерило убежище в замолената държава от която той не може да бъде екстрадиран, ако е например гражданин на тази държава.

 

Член 15 от конвенцията (дял V) също така уточнява, че съдебните поръчки се адресират от Министерството на правосъдието до Министерството на правосъдието, освен в случай на спешност, когато исканията могат да бъдат отправени директно от съдебния орган към съда._cc781905- 5cde-3194-bb3b-136bad5cf58d_

И накрая, всеки отказ за предоставяне на помощ трябва да бъде мотивиран (чл. 19).

 

 

Исканията се правят в писмен вид, предават се и се изпълняват директно от националните съдебни органи. 

Исканията за временно прехвърляне или транзитно преминаване на задържани и предаването на съобщения за присъди трябва да минават през централните органи на страните от Съюза. 

​

В спешни случаи исканията могат да бъдат направени чрез Интерпол или друга компетентна организация съгласно правилата на Договора за Европейския съюз. 

 

Държавата от Съюза, от която се иска помощ (замолената държава), трябва да спазва формалностите и процедурите, посочени от държавата от Съюза, отправила искането (молещата държава), и да я изпълни възможно най-скоро, като вземе предвид крайните срокове са посочени възможно най-добре. 

 

По отношение на процесуалните документи държавите от Съюза изпращат директно по пощата на лицата, които се намират на територията на друга държава от Съюза, документите, които са предназначени за тях. В някои случаи компетентните органи на исканата държава са отговорни за изпращането на тези документи. 

 

Съдебен орган или централен орган в държава от Съюза може да установи пряк контакт с полицейски или митнически орган на друга държава от Съюза или, в случай на искания за взаимопомощ във връзка с производства, с административен орган на друга държава държава от ЕС.

  Страните от Съюза могат спонтанно да споделят информация относно наказателно наказуеми деяния и административни нарушения, за които санкцията или лечението е отговорност на получаващия орган. 

 

Специфични форми на взаимопомощ

• Откраднати предмети, открити в друга държава от Съюза, се предоставят на молещата държава с оглед връщането им на собственика им. 

• Лице, задържано на територията на молеща държава, може със съгласието на властите да бъде временно прехвърлено в страната, в която се провежда разследването. Ако се изисква от една от страните, съгласието на съответното лице ще бъде необходимо условие за тяхното прехвърляне. 

• Свидетел или експерт може да бъде изслушан от съдебните органи на друга страна от ЕС чрез видеоконферентна връзка, ако това не противоречи на основните принципи на замолената държава и ако всички участващи страни са съгласни._cc781905-5cde -3194-bb3b-136bad5cf58d_

• Контролираните доставки са разрешени на територията на друга страна от ЕС в контекста на наказателни разследвания, свързани с престъпления, които могат да доведат до екстрадиция.

• Две или повече държави могат да създадат съвместен екип за разследване за конкретна цел и за ограничен период въз основа на общо споразумение, сключено между тях

• Разследванията могат да се извършват и от агенти, действащи под тайна или фиктивна самоличност, при условие че спазват националното законодателство и процедури. 

• Телекомуникациите могат да бъдат прихванати по искане на компетентен орган на друга държава от Съюза, определен да прави това в тази страна от Съюза.